Измененията в Наказателния кодекс - отнемане на МПС за алкохол и наркотици. Какво трябва да знаем?

• Накратко за промените

       Наред със завишаване размерите на наказанията за някои престъпления по транспорта, се предвижда и отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, в следните хипотези:

1. При причиняване по непредпазливост на тежка или средна телесна повреда, или смърт:

- когато водачът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

- когато водачът без медицински причини откаже да бъде тестван за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози;

- когато деецът е избягал от местопроизшествието;

- когато водачът е бил неправоспособен;

- когато е превишена скоростта с над 50 км/ч в рамките на населено място;

- когато деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофара;

- когато деянието е извършено на пешеходна пътека.

     В тези случаи законът предвижда възможност на съда за всеки конкретен случай да преценява дали да постанови отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата.

Любопитно! Подобна възможност не е предоставена на съда за престъпления, извършени умишлено.

2. Втората хипотеза, при която се предвижда отнемане на МПС  в полза на държавата,  касае шофиране без да е предизвикано ПТП, съответно без да има пострадали в следните случаи:

- с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда;

- след употреба на наркотични вещества  или техни аналози;

- с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда след като водачът е осъждан за шофиране  с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда;

 В тези случаи съдът задължително постановява отнемане на МПС в полза на държавата.

•  Отнемането на МПС в практиката и кой може да го извърши?

            Във всяка една от изброените хипотези мярката отнемане на МПС в полза на държавата може да се наложи единствено от съда и фактически да се изпълни едва след влизане в сила на осъдителна присъда, т.е. след като водачът бъде признат за виновен в извършване на някое от горните престъпления. Всяко друго предварително отнемане противоречи на закона и следва да се потърси защита.

           Измененията в НК предизвикаха  порочни практики от страна на органите на МВР да заобикалят закона, убеждавайки водача сам и доброволно да предаде автомобила си с протокол за доброволно предаване. Най – често срещаният в практиката аргумент е, че по този начин водачът съдейства, което впоследствие ще се тълкува в негова полза. Това твърдение, обаче, е невярно. Дали водачът е предал доброволно автомобила си или не е без каквото и да било значение за последващото дело срещу него. Единствената последица, която може да възникне при доброволно предаване е водачът да не може да си го получи обратно, докато делото трае, а в случаите, в които пробата му от полевия тест е фалшиво положителна, няма да може да потърси обезщетение за времето, в което е останал без собствен транспорт.

            Поради тази причина, протокол за доброволно предаване на автомобила не следва да се подписва при никакви обстоятелства, както и при никакви обстоятелства водачът не следва да дава съгласие автомобилът му да бъде отнет.

            Вторият практически вариант за заобикаляне на закона от страна на полиция и прокуратура е автомобилът да бъде иззет с протокол като „веществено доказателство“.  В този случай е необходимо изземването да стане в присъствието на поемни лица, както и с предварително разрешение на съда или с последващото му одобрение.

            В случаите, в които е предизвикано ПТП, автомобилът действително е веществено доказателство и може да бъде иззет и задържан за целите на автотехническата експертиза. След като тя бъде извършена, автомобилът следва да бъде освободен. Това става или по инициатива на наблюдаващия прокурор, или по искане на собственика на иззетия автомобил. Във втория случай, ако прокурорът откаже, отказът му подлежи на обжалване.

            В случаите, в които отнемането на МПС е осъществено, поради шофиране с концентрация на алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, автомобилът не представлява веществено доказателство. При тази хипотеза изземването е изцяло незаконосъобразно. Защитата се осъществява чрез искане на собственика до прокурора да върне автомобила, а ако откаже, отказът подлежи на обжалване.

• Съвети към водачите

            Във всички случаи на незаконно отнемане на моторно превозно средство, собственикът има право на обезщетение за всички претърпени от него вреди – както неимуществените вреди, възникнали вследствие на оставането без собствен транспорт, така и имуществените вреди, сред които са лизинговите вноски, евентуални ремонти, които са се наложили, поради неправилно съхранение на автомобила и много други. Конкретните вреди, както и конкретните суми, които се дължат като обезщетение се преценяват за всеки конкретен случай след подробно запознаване с фактите и доказателствата по случая.

При възникнали въпроси по идентични на гореописаните ситуации, екипът на Адвокатско дружество "Пешковски и Карамелски" може да окаже съдействие и правна защита.